ОТ КНИГАТА „СЕРДИКА, СРЕДЕЦ, СОФИЯ“, 1976 г. - за първото читалище на София, стихотворение за арменски поп в София от Средновековието, за Везбата в София

ПЪРВОТО ЧИТАЛИЩЕ НА СОФИЯ „ЦВЯТ“

 

Читалището в София е едно от най-ранните. Нарежда се на 25-то място.
С името „Цвят“, то е отворено септември или октомври 1867 г.
На 08 ноември 1867 г. вестник „Македония“ пише, че членовете му се събирали в запустялата сграда на Софийската митрополия. Учредяването му било предшествано от откритата няколко години по-рано „училищно-обществена библиотека, , за основа на която послужили книгите, подарени от живеещия в Русия заможен българин, родом от СОФИЙСКОТО село БАЛША, Иван Денкоглу.
В речта, която Денкоглу произнесъл пред СОФИЯНЦИ през 1857 г., когато посетил София и подаряването на суми и книги за училищата, той наблегнал: „Още, оставям ви и една библиотека, около която да се събирате на общо читалище.“

Към класното училище в София се открила библиотека, наречена „Денкуглавска книгохранителница“, от която се ползвали и граждани, и родителите на учениците и други.

Библиотеката е открита 1860 год. и неин уредник бил Сава Филаретов.

 

Константин Михайлов пише: „В това време вече бях пръв в СОФИЯ книгопродавец, клон на Димитър Ангелитевата и Христо Дановите в Пловдив книжарници.
Намислихме с другарите бивши съученици и съставихме едно празнично читалище. Тръгнахме по младежите, по дюкяните и записаха се любители мнозина от разни съсловия и възраст.
Като събрахме от предплата малко капитал, дръзнахме и го основахме в запустялата порутена Митрополия.
По-нататък в бележките си Константин Михайлов пояснява, че Митрополията дотогава била заета и превърната в болница от турските войскови части, които вече заминали към Босна и Черна гора. Изоставената сграда с обширен двор били напълно запустели. Това наложило инициаторите да наемат хора за почистването им, а после подредили за читалищни нужди „една удобна стая“.
Учредителите на читалището побързали да образуват от подарените от съчувствениците на читалищната идея книги една библиотека и да го абонират за издаваните в Цариград български вестници.

След известно време и българската община в града също решила да се настани в помещенията на Митрополията.

 

Освен уреждането на библиотека и читалня, получаването на вестници и списания, четенето на „разни полезни книги“ в неделни и празнични дни, читалището организирало и сказки, театрални представления и други.
От известие на вестник „Турция“ от началото на април 1872 г., научаваме, че то е взело 10 портрета на българския екзарх.
Пак този вестник отпечатва публична благодарност на читалищното настоятелство в СОФИЯ, което благодарило на Стоян В. Софийски за това, че той подарил на „Цвят“ целогодишното четене на списание „Училище“ и 100 екземпляра от книгата „Детинска библиотека“.
Декември 1872 г. от Цариград бил изпратен на читалището един екземпляр от учебника „Краснописание“.

В списание „Читалище“ от 1875 г. е публикувано, че ЧИТАЛИЩЕ „ЦВЯТ“, е устроило сказка, прочетена от учителя Д. Македонски, с име: „Върху ползата от изучаването на народните наши песни“. По този въпрос говорил и поп Тодор.

През 1872 г. писар на читалищното настоятелство, е учителят Христо П. Ковачев, който бил един от най-активните членове на СОФИЙСКИЯТ Революционен комитет.

Читалищен и революционен деятел в СОФИЯ бил и поп Тодор. По негова инициатива като иконом и председател на СОФИЙСКАТА Българска Църковна община и учителите в София, било основано и читалището в град Брезник.

Революционерът Стоян Велков Софийски подарил книги на Софийското читалище. Той е родом от Софийското село Желява.
Читалищен деец и революционер бил и учителят Михаил К. Буботинов.
Учител, читалищен деец и революционер бил и Димитър Македонски.

 

 

.................................................................

 

Във фонда на арменските ръкописи на „Матенадаран“ под инвентарен номер 3352, се съхранява Требник (Маштоц), състоящ се от 216 листа. Тази църковна книга, използвана при богослужение, е БИЛА ПРЕПИСВАНА от арменски свещеник и книжовник Макар Севастаци (Севастийски) през 1630 год. в СОФИЯ.

 

.................................................................

 

Венецианецът Джакомо Бадоер в своите СМЕТКОВОДНИ книги от 1436 – 1440 год. пише за свои сделки с ЯКОВ ЕВРЕИНА ОТ СОФИЯ. Яков евреина продал на венецианския търговец „загорски восък“, и закупил от него платове тип „майорикини“ (платове от Палма де Майорка), в деня 22 ноември 1439 г. Последник бил евреина Пуликсото.

 

...............................................................

 

Един от пътешествениците, минали през 2-та половина на 17 век през българските земи, бил арменският църковен и книжовен деец МАРТИРОС КРИМЕЦИ (Кримски). Бил е в СОФИЯ през 1675 г. Написал е стихотворение със заглавие: „Това ми стихотворение е за ПО ЮНАН ОТ СОФИЯ“. Това е първата стихотворна творба от Средновековието, която отразява част от живота на СОФИЯ. В нея поета е обрисувал отрицателните черти и пороците на местния арменски свещеник, празния му живот, пиянство и безделие. Поп Юнан всецяло пренебрегвал духовните нужди на своето паство и забравил дори своя Бог.

1675 г. в СОФИЯ е била съсредоточена огромна турска армия - „конници безбройни“.

 

ТОВА МИ СТИХОТВОРЕНИЕ Е ЗА ПОП ЮНАН ОТ СОФИЯ

 

Аз, Мартирос, сам йеромонах,

родното ми място се нарича Кафа,

по лош случай се отбих

в пустия град СОФИЯ.

 

От път дойдохме изморени

в охкане и съжаление.

Ние и товарните ни животни много изгладнели,

понеже имаше конници безбройни.

 

Отидохме в църквата – вратата не беше отворена,

от страх от войската бе добре залостена.

Тук имаше свещеник с име зло -

проклет да бъде той и ръкоположилите го.

 

Името му е Юнан,

от вярата му нищо няма в него.

Цял ден обхожда механите

като въргаляща се в тинята свиня.

 

Брадата му е черна, лицето – мургаво

и никак няма вид на свещеник;

отгоре до долу е олицетворение на дявола

и много зло има в него.

 

Жалко, че на главата му има дълга коса,

от сатаната му е лошотията.

Нито обед, нито вечеря ни носи,

като звяр се дърли.

 

Къмто конете си грях сторих,

че ги заведох в дома на тоз мръсник.

Не им даде нито сено нито ечемик -

дано къщата му да опустее.

 

Аз му казвам: Донеси ечемик“.

Той напук инат ми прави.

Жена няма – вдовец е,

дявол да дойде да го отнесе.

 

През целия ден ходи наежен,

не съм виждал като него проклет.

Смятам дори, че не е миропомазан,

а само че със зехтин е намазан.

 

Вратата на църквата не е отворена

и нито едно кандило не е запалено.

Светиите, затворени в тъмнината, плачат -

бог гладен да го остави!

 

Външният му вид: главата е прошарена.

Половин зърно просо вяра няма.

Каквото му кажеш наопъки прави,

много е проклет и е инат.

 

Думата и говора му са неправилни,

на лицето му хиляди проклятия!

Казах му: „Бог да ти даде нещастие!

Евреин ли си или от каква народност?“

 

Запиташ го – отговор не дава

или измърмори нещо неясно.

И ако втори път го запиташ,

като от дявола дамгосан страшно крещи.

 

Сякаш пълен е с отрова на пепелянка.

Върху лицето му усмивка няма.

Образът му е грозен и мръсен,

видът му е лош и страшен.

 

Останахме там една седмица.

Злият и омърсеният, за когото споменахме,

цял ден ни остави гладни,

ходеше и обикаляше между войската.

 

Гражданите са бактисали от него -

дойдоха да ми кажат да му дам съвет.

Съвет му дадох насаме -

побесня като зъл звяр.

 

Много е нагъл и зъл,

той има безброй лошевини.

Домът му до основи да се превърне в рушевини,

а той самият да хване тънката болест.

 

Сутрин, когато се съмне,

мястото му за среща е механата.

До обед 4-5 оки изпие,

напие се и оттам в дома се връща.

 

Дрехите му са изпокъсани,

според словото на премъдрия -

гол като чукалка,

като гладно куче скита тук-таме.

 

Ненужен труженик, лош пазител,

божията градина превръща в пустиня.

Смазан от живота и неизлекуван

сам той е съжител на дявола.

 

Има и много други грехове,

каквито друг човек не е сторил.

Да го сполетят лоши дни

и Каин да го прибере!

 

От това повече да се каже полза няма,

щом като евреин не се разкайва.

Нито е арменец, нито турчин, нито еретик -

каменна градушка да го бие!

 

Това, което със собствените си очи видях, -

делата на злия свещеник Юнан,

от многото само малко описах,

аз – Мартирас Кримеци.

 

...............................................................

 

 

ЗА НЯКОИ ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ В МОТИВИТЕ И КОМПОЗИЦИИТЕ НА ВЕЗАНИ КЪРПИ, ПЕШКИРИ И КОЛАНИ ОТ СОФИЯ И СОФИЙСКО ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

 

От статия на Райко Сефтерски

 

През време на Възраждането в СОФИЯ не е било широко използвано фабричното платно. Домашното платно е било по-достъпно и здраво.

Везмото върху Софийските кърпи е едноцветно или многоцветно. Едноцветното е изпълнено със сърма – бяла или жълта, най-често върху тънка прозрачна тъкан.
Многоцветното е изработено от коприна и сърма. Използва и полска жълта и бяла тел, имитираща златни и сребърни нишки, позната с името „клабодан“.

От сърмените нишки във везмото са използвани предимно тънкият бял и жълт „сим“.
В СОФИЙСКИТЕ кърпи и пешкири той е приложен главно в растителните мотиви.

 

Везбените материали – клабодан, сим, коприна и памучни конци, не са били местно производство, а са доставяни по търговски път в София.

Дантелите на КЪРПИТЕ са ажурени, плетени от бели или цветни памучни конци. Срещат се и дантели от жълт или бял сим с доста сложна композиция от геометрични и растителни мотиви. Някои кърпи имат шита дантела от копринени конци.

Везбената украса е разположена винаги в двата края на кърпата по цялата ширина.

 

КОЛАНИ (УЧКУРИ), те са били част от облеклото на жените през епохата а турското владичество. Дълги ленти от тънко домашно или фабрично платно, широки от 17 до 34 см. И дълги до 220 см., така че да опашат цялата фигура през кръста 2 пъти и двата края да бъдат спуснати от лявата страна и тези два края са украсени с везмо.

Бял или жълт сим се използва за тичинки на едри цветя, като контур на многолистни широко отворени божури и прочее. Везбата е също с 2 лица – полуажур, ажур или различни видове прави, верижни, полегати и други бодове.

Везбената техника върху кърпите и коланите е двулицева.

 

Срещат се повече от 200 различни мотиви – геометрични, животински, растителни, архитектурни, ромбовидни, зигзагообразни, вълнообразни и други. Винаги са комбинирани.

 

АРХИТЕКТУРНИ мотиви – известни са високи постройки с куполообразен покрив без наддадена стреха и със стърчащ на върха знак, наподобяващ кръст – ПАРАКЛИС. Дървена с широки корени, около тях мотиви във вид на парапет.

Кипариси или тополи, наредени терасовидно.

Върху СОФИЙСКА кърпа има представена и ДЖАМИЯ, от двете й страни има високи кипариси и други дървета.

 

ЖИВОТИНСКИ мотиви:

ПТИЦИ – изобразени симетрично орли. Стъпили са върху триъгълник и са обърнати една срещу друга, доста едри, с кръгли глави, големи очи и дълги закривени клюнове. Удължена опашка, крилете са прибрани.

Върху софийска кърпа има изобразен КОРАБ, на който се виждат кипариси вместо мачти. В средата има дърво, а над него ПТИЦА с отворени крака и удължена опашка. Главата е надолу с качулка и дълъг клюн.

Върху друга кърпа на върха на бор или кипарис, е кацнала птичка с малко удължено телце, като че ли пее. Наподобява СЛАВЕЙЧЕ.

Други подобни малки птички са изобразени под едроклонести дървета.

 

КОСТЕНУРКИ – в момент на движение, в профил. Опашката е изпъкнала, главата е вън от корубата. Корубестата част е изпълнена в 2 цвята, във вид на шахмат. Костенурките се движат една след друга, а над тях са извезани 3 дълги назъбени листа.

 

СТОНОЖКИ – представена е отгоре, краката са очертани и от двете страни. Тялото е дълго, означени са главата и опашката. Цялата фигура е очертана с клабодан, а тялото – с разноцветна коприна в полуажурна техника.

 

Също има върху кърпа животно, приличащо на КУЧЕ, стъпило с 3 крака, единият крак вдигнат нагоре, и е с широка, кръгла отворена лапа. Тялото е в пълен профил. Опашката е къса, краката доста дебели, очите – малки и остри. Муцуната е удължена и отворена. От устата излиза тънка връв, опъната и завързана за дънера на бор, на чийто връх е кацнала малка птичка с удължена шия. Друга връв, завързана за опашката на кучето, е опъната и завързана за друго дърво зад него. На гърба му има фигура, подобна на човешка.

 

РАСТИТЕЛНИ мотиви – дървета, плодове, растителни стилизации, цветя, кипариси.

ЦВЕТЯ – карамфил в няколко разновидности, трендафил, роза, хризантема с едър назъбен цвят, божур с едри цветове, момина сълза, незабравки, невен. Различни клончета – прави или силно извити, окачени с листенца или цветя, едри назъбени листа. Разнообразието е голямо.

ДЪРВЕТАТА най-често са с висок ствол и широка корона, подобно на кълбо. Различни.
Кипарисите се срещат често. Има и дървета, наподобяващи борове.

ПЛОДОВЕ – малина, къпина, едри горски ягоди, увиснали на дръжката, обиколени от листа и цветове. Лозови клонки с едри гроздове и зърна, наредени едно до друго в триъгълна форма.
Има и мотив като пиперки, на стъбло от 5 листа и 3 пиперки със заострени върхове. Напръскани са с ефекти от сърма.

 

АЛАФРАНГА – композицията е изградена от клончета, листа, стебла, пъпки и други. По форма прилича на високо, окичено дърво или придобива вид на ваза, от която във всички страни излизат клончета с листа и цветчета по тях.
Има и алафранга – високи вази, в които са поставени букети от полски и градински цветя – божури, незабравки, хризантеми, карамфил и други.
В духа на алафрангата са и букети цветя, поставено в различни по форми вази.














Снимките са от книгата. СОФИЙСКА ВЕЗБА от 18 и 19 век.